Please read the English version below
ПАШКУЛИ
Проектът “Пашкули” представлява завършен цикъл от проучвания и експерименти, които имат за цел да изследват смисловата, пластична и естетична промяна на една и съща форма, поставена в различни ситуации. Представеният снимков материал онагледява както тези промени, така и стиловото изменение на формите, поставени в различни пространства.
Пашкулът е носител на най- разнообразни символни значения. Разглеждам го като самостоятелно съществуваща форма, извън предишните му състояния, като използвам единствено пластичните му стойности и символни значения.
Актът на формиране и затваряне не е обект на проучванията ми, животът в пашкула ме интересува дотогава, докогато той е в тясна симбиоза с него. Така, аз попадам в момента на външна застиналост и вътрешна активност, акцентирайки върху напрежението от несбъднатостта и очакването. От пашкула не излиза нищо- запазено е тайнството на сътворението. Развитието в пашкула е скрито, то се осъществява в затворено пространство, в едни природно зададени граници. Светът се разкрива именно в тези граници и затова излизайки от едно вътре утробно съществуване ние попадаме в границите на собствения си живот.
Клетката е именно тази крайност на съществуването. Опознавайки своята „клетка“ ние се самоопределяме и само опознаваме. Свободата е атрибут на съзнанието, тя се постига чрез разума и душата и затова не се влияе от „клетките“, в които сме поставени.
В пластично отношение формата на пашкулите ме привлече със съвършенството, простотата, твърдостта и ефирността си. Наблюдавайки ги, аз открих колко различни са те в своята привидна еднаквост.
Контрастът между клетката и пашкулите се дължи както на разликата тъмно- светло, така и на различните геометрични форми- обло- правоъгълно. На усещането за ефирност, чистота и духовност в пашкулите противостои твърдостта и материалността на клетката.
Инсталацията виси във въздуха, създавайки усещане за крехкостта на живота. Никой не гарантира живота и всички ние сме в неведение относно неговата тайна.
Най- голямото богатство е духовността, защото чрез нея се постига свободата.
Мила Стоева
COCOONS
The “Cocoon” project is a complete cycle of research and experiments whose aim is to examine the notional, plastic and aesthetic alteration of one and the same shape being variously situated. The presented photo-material illustrates these changes as well as the stylistic alteration of the shapes, situated in various spaces.
The cocoon is a bearer of various symbolical meanings. I do consider it an independently existing shape, out of its former status, as I only use its plastic values and symbolical messages.
The act of forming and closing up isn’t an object of my research. The life inside the cocoon concerns me as far as it is in a close symbiosis with the cocoon itself. Thus, I fall into the moment of outer stiffness and inner activity emphasizing on the tension of something that never came true and suspense. Nothing comes out of the cocoon - the sacrament of the creation is sheltered.
The development into the cocoon is concealed, done in a close space, within naturally formed borders and for that very reason, coming out from our in-womb existence we emerge within our life’s borders. The cell symbolizes exactly this extremity of our existence. Exploring our own “cell” we come to know and determine ourselves.
In a plastic aspect, the shape of the cocoon attracted me with its simplicity, perfection, solidity and at the same time with its ethereality. Observing them I found how different they were in their apparent sameness.
The contrast between the cell and the cocoons is not only due to the clash dark-bright but also to the miscellaneous geometrical shapes – rotund – rectangular. The perception of ethereality, purity and spirituality of the cocoons are opposed to the hardness and materiality of the cell.
The installation hangs in the air producing an impression for fragility of life. Life is not guaranteed and we all are unaware of its enigma.
Spirituality is the greatest treasure because liberty is achieved through it.
